гоубитель

Old Church Slavonic

Etymology

гоубити (gubiti, “to destroy”) +‎ -тель (-telĭ)

Noun

гоубител҄ь • (gubitelʹĭ) m

1. destroyer

Declension

Declension of гоубитель (soft o-stem)

	singular	dual	plural
nominative	гоубитель gubitelĭ	гоубителꙗ gubitelja	гоубители gubiteli
genitive	гоубителꙗ gubitelja	гоубителю gubitelju	гоубитель gubitelĭ
dative	гоубителю, гоубителеви gubitelju, gubitelevi	гоубителема gubitelema	гоубителемъ gubitelemŭ
accusative	гоубитель, гоубителꙗ gubitelĭ, gubitelja	гоубителꙗ gubitelja	гоубителѧ gubitelę
instrumental	гоубителемь gubitelemĭ	гоубителема gubitelema	гоубители gubiteli
locative	гоубители gubiteli	гоубителю gubitelju	гоубителихъ gubitelixŭ
vocative	гоубителю gubitelju	гоубителꙗ gubitelja	гоубители gubiteli

References

• Mali staroslavensko-hrvatski rječnik, Matica hrvatska, Zagreb, 2004
• Старославянский словарь (по рукописям X-XI веков), Русский язык, Москва 1994